„Имах „Мерцедес“, но той стоеше в гаража през цялото време, защото беше много по-лесно да стигам навсякъде с велосипед“, казва 51-годишният Йенсен, който работи в инвестиционна банка в центъра на града. Той се отървава от колата, която му е струвала около 500 долара на месец, след като се премества от предградията в града и установява, че вече няма нужда от нея.

Колоезденето е част от привлекателния начин на живот в Копенхаген от десетилетия насам. Съвременното му възраждане започва през 1973 г., след като световните шокове в цените на петрола засягат тежко шофьорите в този тогава мръсен индустриален град. Въпреки ветровитото и дъждовно време през по-голямата част от годината, колоезденето в Копенхаген става все по-популярно през 80-те и 90-те години на миналия век, благодарение на нагласата „направете ги и хората ще дойдат“ — както и на силния обществен натиск за мрежа от широки, обособени велосипедни алеи, издигнати над нивото на улицата.

През последните години колоезденето набира още повече популярност — резултат от непрекъснатото подобряване на велосипедните алеи, съчетано с опасенията от климатичните промени. Глобалното затопляне представлява екзистенциална заплаха за този пристанищен град на Балтийско море, който се намира само на няколко метра над морското равнище.

Общинската администрация на Копенхаген съобщава в началото на юли, че 62 % от жителите на града вече ходят на работа или на училище с велосипед — което представлява увеличение спрямо 52 % през 2015 г. и 36 % през 2012 г., когато Общинският съвет стартира 14-годишен план за подобряване на качеството, безопасността и комфорта при карането на велосипед. Смята се, че тези велосипедисти изминават близо 130 000 км на ден. Според местни източници в Копенхаген има повече велосипеди (675 000), отколкото хора, а броят на велосипедите е пет пъти по-голям от този на автомобилите.