Днес над 5 милиарда души по света нямат това право, като предполагам на хартия българите погрешно не сме включени в тази бройка. А много от нас всъщност са в изгнание. Някой може да каже „икономическо изгнание“. Не мисля. Смятам за очевидно, че в България се води целенасочена политика за концентрация на политическа и икономическа власт и това води до изгнанието, в което сме ние.
Видеозапис от тази лекция е достъпен (все още без превод) на сайта на TED.
You must log in or # to comment.
И там, в единичната килия с размери два на два метра, наистина разбрах значението на свободата. Осъзнах, че свободата не се свежда до едно-единствено нещо, а се изразява във възможността да правиш много неща – да изразяваш мнението си, да се движиш свободно в собствената си страна, да се сдружаваш с хора, с които искаш да се сдружаваш, да се молиш на когото пожелаеш, да притежаваш имущество. Всички тези неща ми бяха отнети, бяха отнети и на милиони други венецуелци. Стана ми пределно ясно, че свободата и демокрацията са двете страни на монетата, че зависят една от друга. Не можеш да имаш свобода без демокрация. Не можеш да имаш демокрация, ако хората не са свободни.
…през ноември, ще отбележим 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена. По онова време бях в университета. Спомням си всеобщото вълнение през 90-те години, свързано с разпространяването на демокрацията, свободата и човешките права. Спомням си, че преподавателите ми посещаваха различни държави заедно със студенти. Но ако се върнем 35 години назад и после прескочим обратно в настоящето, ще видим, че нещата не се развиха според очакванията ни. Едва преди 10 години, горе-долу по същото време, когато ме изпратиха в затвора, 42% от световното население, или 3,1 млрд. души, е живеело в условия на авторитарно управление. В наши дни делът на хората по света, които живеят в условията на някаква форма на авторитарно управление, вече е 72%. Това означава, че 5,7 млрд. души по света нямат правата, които имат повечето хора в тази зала – те не могат да говорят свободно, не могат да се придвижват свободно, не могат да се молят свободно, не могат да притежават имущество. Повтарям: 5,7 млрд. души в света.
След [почти] седем години, които прекарах като затворник, успях да избягам и заживях в изгнание. Животът в изгнание е друг вид затвор. В началото ми беше трудно. Но после започнах да срещам други хора, които също като мен бяха ръководили протести в родните си страни, бяха политически затворници и сега живееха в изгнание. Ние се различавахме по всевъзможни начини: цвят на кожата, религия, език, семейна история, история на страните, от които идвахме. Бяхме много различни, но когато обсъждахме какво означава да се бориш за свободата и да се противопоставяш на авторитаризма, аз бях сред приятели. Бяхме едни и същи хора, едно и също движение. С Гари Каспаров от Русия и една невероятна жена от Иран, Масих Алинежад, решихме да създадем алианс на защитниците на демокрацията и борците за свобода. Така основахме Световния конгрес на свободата, обединяващ стотици лидери. Виждали сте работата на много от тях в Хонконг, Русия, Беларус, Уганда, Зимбабве, Афганистан, Камбоджа, Никарагуа, Куба. Обединихме се в името на една цел: да премахнем авторитаризма и да установим демокрация в родните си страни.
С времето обаче ни стана кристално ясно, че срещу себе си имахме не просто местния авторитарен лидер, а мрежа от авторитарни лидери. За мнозина може да не е очевидно, но авторитарните лидери си сътрудничат и се подкрепят – дипломатически, финансово, военно, през клептократските си мрежи. Техният съюз не е идеологически, той няма нищо общо с идеологията. Тук не става дума за леви, десни, консерватори или либерали, а за власт, пари и един общ враг: демокрацията. Това е причината да имаме алианс на националистите от Русия, теократите от Иран и комунистите от Китай.