Как да помогнем на демокрацията да надвие авторитаризма
kultura.bg
В наши дни делът на хората по света, които живеят в условията на авторитарно управление, е вече 72%. Това означава, че 5,7 млрд. души по света не могат да говорят свободно, не могат да се придвижват свободно, не могат да се молят свободно...

Днес над 5 милиарда души по света нямат това право, като предполагам на хартия българите погрешно не сме включени в тази бройка. А много от нас всъщност са в изгнание. Някой може да каже „икономическо изгнание“. Не мисля. Смятам за очевидно, че в България се води целенасочена политика за концентрация на политическа и икономическа власт и това води до изгнанието, в което сме ние.

Видеозапис от тази лекция е достъпен (все още без превод) на сайта на TED.

  • maptoOPM
    2·
    13 days ago

    След [почти] седем години, които прекарах като затворник, успях да избягам и заживях в изгнание. Животът в изгнание е друг вид затвор. В началото ми беше трудно. Но после започнах да срещам други хора, които също като мен бяха ръководили протести в родните си страни, бяха политически затворници и сега живееха в изгнание. Ние се различавахме по всевъзможни начини: цвят на кожата, религия, език, семейна история, история на страните, от които идвахме. Бяхме много различни, но когато обсъждахме какво означава да се бориш за свободата и да се противопоставяш на авторитаризма, аз бях сред приятели. Бяхме едни и същи хора, едно и също движение. С Гари Каспаров от Русия и една невероятна жена от Иран, Масих Алинежад, решихме да създадем алианс на защитниците на демокрацията и борците за свобода. Така основахме Световния конгрес на свободата, обединяващ стотици лидери. Виждали сте работата на много от тях в Хонконг, Русия, Беларус, Уганда, Зимбабве, Афганистан, Камбоджа, Никарагуа, Куба. Обединихме се в името на една цел: да премахнем авторитаризма и да установим демокрация в родните си страни.

    • maptoOPMбългарски език
      4·
      13 days ago

      С времето обаче ни стана кристално ясно, че срещу себе си имахме не просто местния авторитарен лидер, а мрежа от авторитарни лидери. За мнозина може да не е очевидно, но авторитарните лидери си сътрудничат и се подкрепят – дипломатически, финансово, военно, през клептократските си мрежи. Техният съюз не е идеологически, той няма нищо общо с идеологията. Тук не става дума за леви, десни, консерватори или либерали, а за власт, пари и един общ враг: демокрацията. Това е причината да имаме алианс на националистите от Русия, теократите от Иран и комунистите от Китай.