Но да се върнем на въпроса. Доверието в институциите не изчезва заради конспирации. То изчезва заради самите институции. Когато главният прокурор звучи като таблоидно заглавие, когато разследването е “прекратено” без обосновано основание, когато официалните лица говорят повече за това какво може да е, отколкото за това какво знаят, когато на брифинга, седмица след трагедията, разследващите казват “работим по версии” и пускат видеозаписи, които повдигат повече въпроси, отколкото отговори - това са резултатите.

Хората не са глупави. Те виждат. И когато виждат, че институциите или не могат, или не искат да кажат истината - просто спират да им вярват. Завинаги. И се пренасочват към “алтернативни истини” и “алтернативни източници на информация”. Което е универсалната формула за подриване на едно общество.

Защото когато нямаме опора и мерило за истинност, когато не вярваме на органите, които трябва да ни кажат “това е вярно, това не е”, следва анархия на интерпретациите. Всеки става истина за себе си. И обществото се разцепва на племена, всяко от които с различна версия за реалността. Безкрайно удобно за тези, у които се крият първопричините да стигнем дотук.

И утре това може да се повтори. Не с хижа в планината, а с банка например. Спомняме ли си КТБ? Утре може да е природна катастрофа, терористичен акт, пандемия, изборна измама - примерите са много. Как ще реагираме, ако не вярваме на институциите, които трябва да ни координират?

Въпросът е: Имаме ли смелостта да се огледаме? Или ще затворим очи и ще чакаме следващата трагедия, за да повторим същото, докато не вярваме дори на себе си?