Много се е спорило защо катедралният храм на България носи името на руски светец и то на светец, периферен за нашата православна традиция. В ядрото на тези спорове винаги е било едно изначално противопоставяне – крайните привърженици на Русия срещу хора, които по друг начин виждат пътя на България в модерния свят.

Един текст от Тони Николов

В основата на целия този проект, за който спорим вече век и половина, е предложението на Петко Каравелов. В самия край на заседанието от 13 април 1979 г. Каравелов предлага следното: „Тъй като нямами никакъв памятник за освобождението си, то аз предлагам да задължим народа нравствено да построи храм в Търново на Чанлъ тепе, който храм да се посвети на Александър Невския – руский святец и герой“. Това предложение се прие единогласно и с възхищение“.

От този дебат научаваме две важни неща: първо, че инициативата само е витаела из въздуха, и второ, че българският княз Александър Батенберг е този, който форсира нещата. Именно първият български княз настоява мястото на този храм да е в София и той да носи името св. Александър Невски – с оглед спечелване на благоразположението на Царя Освободител, а и на престолонаследника, който не храни никак топли чувства към него.