Във в. “Народен спорт” от май 1985 г. се твърди, че същата година са участвали 50 хил. души. Събитието е приличало повече на манифестация, отколкото на маратон, защото в него под строй са били включени всички ученици, работници от близките заводи и по думите на очевидци “всичко, дето що-годе мърда” е докарано да се снима на “Орлов мост”, побелял от хора с бели шапки и фланелки с надпис “Софийски маратон”, а отдолу нарисувано бягащо момче с калпаче.
2012 бележи “нова ера” за Софийския маратон, спомоществовател става унгарската авиокомпания Wizz Air, започват да се канят елитни състезатели, въвеждат се стартовите номера с вграден чип за измерване на време, появяват се подкрепителните пунктове, идват все повече участници от чужбина, трасетата се сертифицират от Световната федерация по лека атлетика.
Тази година за участниците са осигурени карти за градския транспорт за 72 часа и музикални групи, които да повдигат настроението на бегачите.
За да участвате в маратон от ранга на този в Бостън, Лондон или Париж, трябва да сте завършили успешно маратони в други градове.
Даниела Садикова е президент на “Сдружение спорт за всяко дете - Parakids”, което за осма година участва на маратона в София. Тази година с 15 деца: 12 в инвалидни колички, две деца с аутизъм и едно със синдром на Даун. За нея градските маратони са възможност децата да се приобщят и да усетят една по-гостоприемна градска среда. Тази година маратонът е бил страхотно преживяване за децата. Количките са били бутани от супербегачите, победители в ултрабягането “Лъвско сърце”, и са се движили по-бързо от повечето участници. Това, че могат да са по-бързи и да задминават другите, изключително радвало децата. Навсякъде са ги посрещали с аплодисменти и радостни викове, дори и от състезателите, които изпреварват. Тази година в рамките на маратона са събрани достатъчно средства за купуването на специална инвалидна количка, която става за каране на ски, плуване и бягане в пресечен терен.
По време на маратона се проведоха и две съпътстващи събития, които обаче не получиха вниманието, което заслужават. Пирин Галов и Павлин Райчев изминаха цели 600 км от в. Ком до нос Емине за по-малко от 6 дни, за да съберат пари за инвалидна количка за планински преходи. А Никола Калистрин постави рекорд от 24 минути и 3 секунди за скоростно изкачване на връх Копитото.